НИЕ С ТЕБ
- Кат. номер: 002
Всички книги са надписани с лично послание от автора!
ISBN: 978-619-93568-0-7
„Ние с теб“ е роман по действителен случай от живота на авторката.
От една страна, книгата ще ти покаже нейната дълга и трудна битка с депресията, паник атаките, една 4-годишна токсична връзка и психическия тормоз в нея. А от друга, пътят, който извървява в психотерапията, но и вътре в себе си, за да счупи старите модели на поведение и да започне начисто.
Чрез историята на георите Наталия и Константин ще се потопиш в един свят, скрит за околните, в който любовта се превръща в контрол, страх и тормоз. Свят, който ден след ден изсмуква силите ти и те оставя без отговори, а мълчанието се превръща в най-големия ти приятел.
Любовно бомбардиране, газлайтинг, манипулации, объркване, връзване чрез травмата, наказание чрез мълчание, нарцисизъм. Това са само част от трудностите, с които главната героиня трябва да се справя всеки един ден.
Докато не открие ръката, която ще ѝ помогне да изплува и да намери силата за най-трудната и смислена крачка.
Да избере себе си. Да си тръгне. Да се спаси.
МОЖЕШ ДА ПРОЧЕТЕШ ДВА ОТКЪСА ОТ КНИГАТА ПО-ДОЛУ:
___________________________________________
Спрях за миг. Чудех се дали изобщо да казвам това, но какво толкова имах да губя?
– Теди, страх ме е, че някой ден няма да издържа. Хората се замислят как са могли да помогнат, когато е твърде късно. Защо никой не иска да се чувствам добре? Всеки гледа себе си, а аз искам само да съм добре… разбираш ли ме?
– Нати, мила, щастието ни зависи от нас самите. От изборите, които правим, и това как се справяме с трудностите. От начина, по който поправяме грешките си, и вървим в посоката, която искаме. Щастието не е константа. То е процес. Непрекъснат процес, върху който работим цял живот.
При мен пътят към щастието явно минаваше през бездънна пропаст, милион светлинни години ходене пеша и жертвоприношение на мен самата в края, точно преди да го стигна.
– Може би в този живот не ми е писано да съм щастлива. Какъв е смисълът тогава? Не издържам дните си, живота си, нищо! Никога не съм се чувствала толкова самотна!
– Знам, че ти е адски трудно, но това е временно. Знам, че сега е трудно да ми повярваш. Може би дори не ме чуваш. Но и това ще мине. Ще се справим заедно, ден за ден. Не е нужно да правиш огромни крачки.
– Защо съм толкова жалка? Нищо чудно, че никой не иска да е с мен. И аз не бих искала да съм с човек като мен. Аз едва издържам себе си, представям си другите. Понякога просто искам да заспя и да не се събудя повече.
Бях избълвала всичко, което ме давеше. Усетих как сякаш един огромен товар падна от плещите ми. Поне тук не трябваше да се преструвам. Не видях осъждане в очите ѝ. Нито веднъж. Само съчувствие, емпатия, готовност да ми помогне.
___________________________________________
Криси и Ани ме гледаха втрещено и не можеха да повярват.
– Вие не знаехте, нали? – казах тихо. – Никой не знае. Защото това се случва само когато сме сами. Когато няма публика. Пред хората той е винаги перфектен... Голям джентълмен… Пълни глупости…
Бях забравила да дишам, но все още не бях свършила.
– И знаете ли, този път бях решила изобщо да не повдигам темата за Таня. Не исках да развалям уикенда на всички. А то какво стана? ТОЙ започна да ревнува от нещо, което дори не беше истина! От някаква тъпа шега! ОТ ШЕГА!
Започнах да се задъхвам, а сълзите просто не спираха.
– Ооо, ама вие нищо не сте виждали от истинския Константин… Това, дето стана днес, е само трейлър…
Усещах как тишината около нас се сгъстяваше. Никоя от тях не помръдваше.
– Още не се бях прибрала от Англия и ме беше заплашил, че ще се хвърли с колата в някое дере, защото един колега от стажа ми в Испания беше написал коментар под моя снимка във Фейсбук! А един друг път ме накара да изляза навън в средата на зимата с мокра коса, защото не съм се оправила навреме. Според него заради мен щяхме да закъснеем и затова да се скара с техните. После два дни ме боля главата и не можех да стана от леглото…
Замислих се за миг какво още можех да им разкажа. Всички истории минаваха като на лента в главата ми и, заклевам се, можех да напиша цяла книга по темата…